Постинг
11.11.2014 12:17 -
Излизам от цитоплазмата ти...
Толкова мека и топла е цитоплазмата ти.
Уморен от безкрайните лутания,
разнищен от дефектите в ДНК-то си,
за първи път усещам, че съм жив вирус.
Невероятно хубаво ми е в теб.
Разхождам се ведро из органелите ти,
попивам жадно соковете на ядрото ти
и така ми се иска да те целуна.
...Обречена си, ако остана дори миг в теб.
Ще разруша обвивката ти,
ще смачкам чувствата ти,
ще те превърна, без да го искам, в себе си.
Време е да изляза от цитоплазмата ти.
Зная, че ще загина някъде из артериите ти,
ще се разпадна на късчета,
а ДНК-то ми ще се превърне в ентропия.
Дори и не разбра, че съм бил в теб.
Слаба е имунната ти система,
щом не усети смъртоносния вирус в себе си,
а го прие за безобидна мутация.
....Ужасно трудно ми е да изляза от теб.
Свистят жестоко тайфуните ти,
гръмотевици разкъсват небето ти,
и дяволски ми се иска да остана.
Спокойно, тръгвам си.
Нямаш нужда от антибиотици...
Уморен от безкрайните лутания,
разнищен от дефектите в ДНК-то си,
за първи път усещам, че съм жив вирус.
Невероятно хубаво ми е в теб.
Разхождам се ведро из органелите ти,
попивам жадно соковете на ядрото ти
и така ми се иска да те целуна.
...Обречена си, ако остана дори миг в теб.
Ще разруша обвивката ти,
ще смачкам чувствата ти,
ще те превърна, без да го искам, в себе си.
Време е да изляза от цитоплазмата ти.
Зная, че ще загина някъде из артериите ти,
ще се разпадна на късчета,
а ДНК-то ми ще се превърне в ентропия.
Дори и не разбра, че съм бил в теб.
Слаба е имунната ти система,
щом не усети смъртоносния вирус в себе си,
а го прие за безобидна мутация.
....Ужасно трудно ми е да изляза от теб.
Свистят жестоко тайфуните ти,
гръмотевици разкъсват небето ти,
и дяволски ми се иска да остана.
Спокойно, тръгвам си.
Нямаш нужда от антибиотици...
Няма коментари