Стига вече със тези лъжи!
Оглушах от жестоки мълчания.
Като грозен орел ти кръжиш,
изкълвал всички мои мечтания.

Стига вече ме прави на шут!
Ти си злобна, студена, фалшива.
От очите ти лъха сив студ,
 и си страшно, ужасно мъглива.

Аз за тебе съм просто парцал,
смешна кръпка на твоята блуза.
Вече тръгвам, уверен, без жал,
да подишам свободно, медузо!