Не забравяй да затвориш вратата на мечтолета ни.
Не искам да настинеш от космическите виелици.
Ще отидем в нашата черна дупка. Пак.

Там една неутронна звезда ни помахва с ръка.
Един квазар се промъква в косите ти и ми е трудно да го извадя.
Астероидният пояс е нещо ядосан, че си облечена.
И аз мисля като него. Колко си космическа без дрехи по себе си!
Искам пак да се слеем като тогава.
Беше само веднъж, при Големия взрив, когато от зрънцето ми покълна ти.
Само на 13 милиарда години сме, но ще пораснем и помъдреем.
Ела сега в нашата черна дупка! Искам да свърша в галактиката ти,
да анихилирам и да те завърша чрез свършването си.

Пак ли се развали мечтолетът ни?
Как ще се върнем сега на Земята?
Да останем ли казваш?...

Господи, какво е това? Къде сме?..
Тази черна дупка сме били ние...